Животът на близо половината българи се е влошил през първата година от управлението на ГЕРБ
Две трети от нашенците искат рокади в кабинета
Животът на близо половината българи се е влошил през последната година. Това сочи проучване на агенция Барометър-инфо, проведено през миналата седмица. Над 1000 българи са се включили в изследването, което разглежда нагласите след първата година от управлението на ГЕРБ.
На въпроса, как се е променил животът им през последните 12 месеца, едва малко над 2 процента от анкетираните отговарят, че са по-добре. Влошаване обаче декларират почти 48 на сто от българите. По-скоро отрицателна оценка с известни забележки дават още 16,42%, според които животът им по-скоро се е влошил, което рисува една доста песимистична картина по отношение на стандарта на домакинствата в края на първата година от управлението на ГЕРБ. Нещо повече, 44,02 процента от анкетираните се опасяват от последствия от икономическата криза за себе си и семействата си, а само 6 на сто споделят, че нямат подобни опасения.
Към тази картина на икономическа несигурност се добавят и опасенията от повишаването на цените на ток, газ и други жизненоважни стоки. Според 60 на сто от българите поскъпването ще им се отрази много неблагоприятно. В същото време малко над 21 процента заявяват, че скокът на цените ще им се отрази, но ще се справят, а 14,14% не смятат, че повишаването на цените ще се отрази.
Заради влошеното си икономическо състояние близо 37 процента от българите посочват, че правителството не се придържа към предизборните си ангажименти. По-скоро негативно отношение по въпроса имат и още една пета от нашенците. Тази картина естествено води до желание за персонални промени в правителството. 66 на сто от запитаните са на мнение, че са нужни рокади. Обратното твърдят едва 13,45%.
Запитани за конкретни имена на министри, които трябва да бъдат сменени, българите посочват най-често финансист номер едно Симеон Дянков. Той събира 34,12 на сто от отрицателния вот. След него най-нежелан е социалният министър Тотю Младенов с 24,63 процента. Третият по популярност министър за смяна е Трайчо Трайков. От него не са доволни 22,45% от нашенците. В челната петица влизат още Николай Младенов с 15,43 на сто и Божидар Димитров с 10,78 процента. Според социолозите това са министрите, които в очите на мнозинството българи са отговорни за стандарта на живот. Симеон Дянков отдавна не е „новина" в отрицателните оценки. Министър Трайков също се възприема като част от един неубедителен икономически екип, посочват експертите. Според тях „вината" на Тотю Младенов е свързана с повишаването на възрастта за пенсиониране като част от подготвяната реформа в сектора. Тази мярка получава 55, 49 процента неодобрение.
Нагласите за смяна на Божидар Димитров социолозите отдават на непремереното и противоречиво публично поведение и политическо говорене на министъра без портфейл. Негативните оценки спрямо Николай Младенов пък се отдават на скандалното изказване за подкрепа на турско членство в ЕС, както и анонса за закриване на дипломатически мисии.
Изследването разглежда и нагласите на българите относно многобройните специализирани акции на полицията. Според 26, 31 процента от анкетираните тези операции са изцяло показни, а по-скоро като такива ги определят 28,59 на сто. Като ефективни ги окачествяват едва близо 15% от нашенците. Тези данни обаче не са в противоречие с отчетеното в множество изследвания доверие спрямо министър Цветанов, което се дължи по-скоро на неговата активност.
ИЗВОДИТЕ
Според социолозите като цяло оценката за управлението в последната година като стандарт на живот и икономическа сигурност е по-скоро негативна, като неодобрението „се стоварва" най-вече върху икономическата и социалната политика на кабинета. Наблюдава се своеобразно „отрезвяване" по отношение на министър Цветанов, което може би се дължи и на известното банализиране на акции с гръмки имена. Отчита се и нов момент в отношението към външния министър, чийто демонстриран замах явно среща неодобрение. В същото време масовото съзнание явно засега не намира алтернатива в така наречения „проект Първанов", относно който все още има много неясноти.
